Поезия

***
перла
закръглена
гладка, лъскава
несъвършена, красива
и бяла, нежна, страстна
тайна, тъжна, топла, вярна
уловена и овисена в примка
сребърна на твоите гърди
ме кара да си мисля за
морето вечно и също
за нашата кратка
и отминала
любов

ПОД СТАРАТА ВИШНА

Тази сутрин докато се бръснеше
Забрави в просъница
Започнатия стих
Вече на преклонна възраст
Той си мисли
Че животът му е минал
Без веднъж
Да е преборил змей
Без да вкара гол
Във важен мач
Без да тича гол
Под дъжд проливен
Без да е откраднал
Най-красивата девица
Без да е прострелял
Враг във битка
Без да е спасил
Човек във морска буря
Без да знае
За какво е писал
Той прекара този ден
Под вишната на сянка
Без да знае
За какво е писал
Той изчака да се стъмни
                     В небето
Звездите блестят
Като вишни
А наоколо внуците
Тичат, играят
Наоколо внуците
Още играят и викат
На дядо си
Виж ни! Виж ни! Виж ни!

ХАЙКУ

сипе ситен дъжд,
ангел сее сънища -
тихо, тихо… чуй.

МОМИЧЕТО ВЕНЕРА
Ахтопол

Пощурели от целувки хлъзгави
беряхме плодовете от черницата
и лятото започна да изстива…

Листа и мидени черупки само
ще останат,
и петна на тротоара
под черницата.

ХАЙКУ

Магарешки трън,
застанал сам край пътя,
забелязвам те.

ПЕТОТО ИЗМЕРЕНИЕ
На Ники Костадинов,
който разкриваше толкова неща

Три пространства,
опитваш се да ги обхванеш,
свят ти се завива,

времето,
отвътре те развива.
Кой си?

Едно хвърчило,
котвата му е
човек.

СУХ РЕЖИМ
15 май

изсъхнал пън
вода
от него блика
митичен сън
митичен съм
изсъхнал път
пресъхнал път.
пресъхва май.
пресъхва бавно
тихо
май пресъхнал съм


ХАЙКУ

Нощна разходка,
светулки във тревата,
забравени дни.


ПОНАСТИНАЛ
на Соня

Малко понастинал,
боли ме гърлото,
запушен нос,
бучат ушите…
На работното си място
за теб си мисля.

През живота си не съм
се чувствал по-добре.


КРЪГОВРАТИ
"И смъртта ще остане без царство"
Дилън Томас

Неделя.
Листата в реката
отиват на църква.
Песен се лее
след бурята есенна.

Печална пчеличка
под сливата
в двора
в мъха нещо търси
и рови…

Малката Неда
под душа си пее.
И смъртта пак остава
без царство.

 

БАЛКАНСКО ХАЙКУ

Пролет след пролет
С кръвта ни поливани
Шипка и роза.

 

УСМИВКА ПО ВРЕМЕ
НА МРАЧНОТО ВРЕМЕ

Витоша потъва в мъгла
На този фон висок

Комин лениво бълва дим
А от дървото синьожълто

Птиче ми подсказва
Че е вече крайно време

Израз нов да въведеме
Есенно сивостоене!

 

СОНЕТ
(докато се пекат филиите)

Не зная колко те познавам.
Рисунките ти са особени и тъмни.
Спираш се за просяци,
обичаш кучето си, Чарла,
крадеш балони от сергиите,
обичаш печени филии за закуска.
Мечтаеш на изток да пътуваш,
падаш си по древна музика
и всички филми на Кустурица,
обичаш да седиш сама на покрива,
обичаш стиховете на Вийон,
обичаш зимата, обичаш морето…
Сега, а ти все още спиш оттатъка,
приличаш на ангел паднал от небето.

МЪДРЕЦИ

Чупим черупките
на орехи
като черепите на безмислен
разговор
мълчим и преживяваме.

 

МЕТАМОРФОЗА 98
На Александър Пожарлиев

Продаде своя скъп компютър
PII BX- Pro, 64 RAM и тн.-
Internet, Lazer jet…
с отговор готов за всичко.

На следващия ден направи
от дърво и тел хранилка
и синигери се насъбраха…

И остана си така -
с въпросите неразрешени

окрилен.

НА СТАРАТА ГАРА
по Валери Петров

Реката тече.
Влакът тече.
Влакът край тебе минава.
В небето
луната нощта
пак тъче
и нещо отвътре
ти прави.
Край старата
гара реката
тече. Нощта
във небето
луната тъче.
Влакът изтече,
ето го там.
Ти си тук
            и си сам.
Ти си тук
            и си сам…

СТИХ ХХI

Аз чувствам,
следователно
не живея.

 

* * *

Лодка - дървена, тревясала
Далече от водата - бездвижна
На безветрена поляна.

Със сина си се разхождам
Той крепи несигурните стъпки
Хванал се за моята ръка.

Сядаме във лодката…

Някой ден - ще има вятър
С бастун в ръката стиснат
Ще крепя несигурните стъпки

И ще търся из тревите
Потъналата лодка-
Да поседна…

ЗАЩО

Боядисваш с ярък цвят
Оградата на свойта къща

Много скоро много
Скоро няма да я има

 

***

В аметистовия час
когато всичко се замисля
и дърветата са черни
а прозорците са слюдени

трамваят откъсна лапата
на някакво бездомно куче.
Едно момиче плака тихо
чак до другия край на линията

а кучешкият рев
остана в мен да вие -
като рог да възвесява
началото на зимата

в аметистовия час
когато всичко се замисля
и дърветата са черни
а прозорците са слюдени

 

СЕЗОНИ

Той не спи
на нежно рамо,
а на камък -

От ухото изпълзяват
разноцветни сънища и
постепенно става есен -

След което
се събужда Бог
от студ.

 


БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ

След края на света
Малко птиче заживява
В ауспуха на моята кола

ХАЙКУ

Слънцето виси
на простора хладен и
топъл дъжд вали

РЕДОВЕ НАПИСАНИ ПОД ЛЕТЕН ДЪБ

Върху паянтовата маса
Пред мен сто листа чакат.
Безмислени и бели те
Ме карат да си мисля,
Че земята може би е плоска
Като тях…

От небето изведнъж долита
Лист - поне стоцветен -
Но аз не мога да го разчета,
Седнал тук на хлад
Под този летен дъб
До разочарованата маса.

 

ИЗЛОЖБА
Графики на един
гениален сюрреалист


Чувам сухите
и остри щрихи
сплели слепи
мрежи - уловили -

безформени форми,
кости и часовници,
патерици, вилици,
влюбени и зелки,
бъбреци…

Върху бялата стена
паяк дезертира
към уредбата
срещу крадци.

Кажи ми Паяче -
на охраната ли
ще се предадеш?
Защо избяга от
иконата съновна?

И също: Кое съм аз?
Пламък във кандилото,
или просто само
запалено кандило?

 

ХАЙКУ

Морето вечно
напомня за земната
непоклатимост.

 

КАТАСРОФИЧНО

Човек е жив понякога
Дори когато спре сърцето

Ръката на джебчия пуска
Два балона във морето

Може би човек е жив
Когато мозъкът му изкипи

Очите ти са толкова зелени
Човек умира два пъти

 


САМОТНАТА СМЪРТ НА АФРОДИТА
или какво шепти рапанът
към края на лятото

Конците се опъват
и бавно се изправя
хремавото утро.
Унесено минава
покрай дрипавите храмове,
покрай глухите прозорци,
покрай сивите витрини
и свива към морето.

Нощес я уловили -
куката се впила
в духа й,
в дъха й,
рязко дръпнали и…
по всички брегове,
навсякъде -
вълните спрели.

Утрото минава
край паянтовата маса
на брега,
стъпва по водата,
свива се
и слага кърваво ухо
върху стъклената куха
равнина…

 

БРОДНИЦА

Със походката си
тя обръща погледа
на уличните лампи.

Аз се изповядвам
на луната скрита
зад тъмни порти.

"Искал бих да спре,
да ме целуне с най-
дълбоката целувка!"

Мене - слепия певец
така нелеп и смешен -
забравил всички думи.

Тротоарът ми прошепва,
че я следва всеки път
и така натаък и т.н…

БЕЛОВЛАСИЯТ ПОЕТ

зимна приказка
омълчани стихове
…бели полета